Голямата приемна на палата в Царевец бе претъпкана с властели и духовни чинове. Бяха надошли не само великите, но и всички малки боляри, както вътрешните, тъй и външните, защото всеки се боеше да не го укорят, че не е показал усърдие. Цар Борил седеше на своя престол с жезъл и държава в ръце. Царската корона искреше върху челото на узурпатора с мрачни блясъци, излъчвани от кървавите рубини и теменужните аметисти. Навън всички камбани на църквите биеха бавно и тържествено.

Кардиналът, облечен в парадните си одежди, заграден от дванадесет монаси със запалени едри вощеници в ръка. произнесе на латински заповедите на консилиума, събрани в седемдесет и два декрета, които той четеше един но един, точка по точка. Тълмачът превеждаше с безукорна точност, И при всяко ново предписание Борил сгърчваше устни, като се мъчеше да наподоби приветлива усмивка, докато погледът му бе втренчен неподвижно далеч в някаква точка, за да прикрие страшното вълнение, което постепенно го овладяваше.

„Ако духовният глава осъди, то светският глава е задължен да преследва и наказва виновника, отнемайки му имота и живота.”

„Във всяка енория един духовник и трима миряни, които са дали клетва пред епископа, ще се грижат да следят за проявите на еретичество във всеки дом.”

„Еретик е този, който прави завещание без присъствието на свещеник”.

„Еретик е този, който не се изповядва и причестява поне три пъти в годината.”

„Еретик е този владетел, който не успее да изкорени ереста от държавата си.”

„Еретик е този, чиято плът изгаря при мъчение с нажежено желязо.”

Но Борил бе престанал да слуша. Под тежката си багреница той усети как тръпки го побиват. Искаше му се да изкрещи: „Спри! Стига! Не мога да слушам повече!...”

Да изкорени ереста! Но как?

Клади, бесилки, отнемане на имотите — не помагаха. Как можеше да се бори срещу цял един народ? Можеше ли всички да се набият на кол. или да се одерат живи? Малко ли загинаха след събора в 1211? Малко ли побягнаха в чужди земи и разнесоха навсякъде учението на бугрите като бунтовен пламък, неугасим и страшен ?

А ереста плетеше невидима мрежа навред, из цялата страна, из целия свят. И всеки можеше да попадне в нея: парик и властел, отрок и клирик. Знаеше ли кой беше таен богомил? Може би сядаше на трапезата ти, може би и в този миг те гледаше в очите?

Сгърчените в безумен страх устни продължаваха лицемерно да се усмихват с приветливост и доволство, ръката, която стискаше окървавения жезъл, трепереше.

— А сега ще прочетем златната вула, която светият отец изпраща на ваше величество.

Кардиналът разчупи печатите, разгъна пергамента:

— „Пресветият повелител и всемирен папа, пребиваващ в седалището на блажения Петра, глава на апостолическия престол и на римската църква и учител на целия свят, негово светейшество Инокентий III, изисква от повелителя на всички българи и власи да даде клетва, че ще стори всичко, за да изкорени ересите от държавата си, ако иска да бъде смятан за верен син на светата майка Църквата. В противен случай, според предписанията на каноническите закони и примера на светите отци, в името на отца и сина и съдействието на светия дух ние ще бъдем принудени да го отлъчим от лоното на светата майка Църквата и да го осъдим с анатемата на вечното проклятие... Затова благочестивейшият цар Борил трябва да положи клетва, че ще...”

Клетва!

Хиляда клетви би положил Борил, стига с това да запазеше короната и живота си.

А невъзмутимият глас, които вещаеше ужас и смърт, продължаваше:

— „Владетел, който не успее да изкорени ересите от страната си, ще се смята за отлъчен...”

Отлъчване!

С това страшно оръжие папата държеше цялата светска власт в ръцете си.

— „Прокълнати ще бъдат благата им и телата им. Прокълнати ще бъдат плодовете на утробата и на земята им. Връз тях ще паднат всички проклятия, изразени от господа чрез устата на Мойсей срещу народа, непокорен на закона му. Да загинат при второто пришествие. Никой християнин да не смее да ги поздравява. Никой свещеник да не чете пред тях светата литургия и да не ги причестява. Да бъдат погребани без опело, като животни... Който седне с тях на една трапеза или говори с тях, или ги приема в дома си — да бъде отлъчен като тях. Освен ако това е с цел да ги накара да се покаят. Някакви договори с тях няма да се смятат за законни. Никакъв дълг към тях не бива да се изплаща... И нека тяхната светлина угасне, тъй както угасват тези светлини, които държим в ръце...”

Дванадесетте монаси захвърлиха свещите на земята и ги стъпкаха с крак.

— „Децата на отлъчения също да бъдат прокълнати за вечни времена. И никакъв свещеник да няма право да им отслужва обреда на кръщението, венчанието и опелото. Отлъчването освобождава поданиците от клетвата за вярност и им позволява да изберат нов цар...”

Сякаш мълния срази царя. Треперенето на ръката му стана очевидно. Погледът му стана стъклен и без израз. И той престана да слуша безпощадния глас, който продължаваше:

— "Отлъчва се и този, който знае, че някой е еретик, но не го е съобщил...”

Никога богомилите нямаше да се откажат от бунтовните си деяния, докато цар Борил стоеше на българския престол... Неговата упоритост да носи короната на вуйчовците си без право се равняваше на упоритостта, с която народът искаше в страната да владее правото и законът.

Борил стисна силно челюстите си. Затвори очи. През клепачите си видя страхотните картини на бъдещето. Той щеше да удави в кръв цялата страна, нито един бунтовник нямаше да остане жив, друмовете щяха да се украсят от двете страни с бесилки и колове, а вонята на мършите щеше да напомня всекиму какво го чака. И деца, и жени нямаше да бъдат пощадени. Той сам щеше да трупа дървата на кладите. За най-малкото подозрение мечът на палача щеше да отсича глави и да реже телата на късове...

Но Борил щеше да смаже всеки опит за бунт и размирия. Щеше да ги удуши още в самия им зародиш.

Гласът на легата продължаваше да изрежда постановления и заплахи. И събраните около кървавия престол усетиха, че за всеки от тях настъпват дни на нерадост и тъмен ужас. И почнаха да се споглеждат, дирейки този, който трябва да бъде предаден,

Заразата се предаваше от горе на долу. Издайничеството, подслушването, клеветата се разпространяваха с бързината на пожар в суха степ. Всеки почна да се бои от всекиго. Баща от син, брат от брата, верен приятел нямаше вече. Никой не смееше за нищо да говори. Кое беше право? Кое криво? Всеки можеше да те наклевети, че си еретик, ако му пречиш нещо. А кои бяха еретици ?

За Борил — привържениците на Асеновите синове. За граф дьо Монфор, вожда на феодалите от Северна Франция жителите на южните области защото френският крал искаше да ги присъедини към държавата си, а алчните му рицари искаха да плячкосат тия богати земи. За покварения клир — всички проповедници на първоначалната апостолска вяра за чист и скромен живот. Знакът еретик се поставяше на съперника, на политическия противник, на изобличителя, който разкрива грехове и недъзи...

Учените черноризци не се занимаваха вече с поучаване на простите люде в истините на вярата като божии слуги, а прекарваха време го си в спорове, и свади, леност и пороци. Поради тях людете намразваха църкви и манастири, отвръщаха се от лъжата и лицемерието.

И си създадоха своя вяра.

Така изникна българската вяра на богомилите, самоволно като чист извор, таена с векове в сърцето на народа. От дните, когато Рим бе потъпкал слънчевия химн към Орфей и Дионис, за да наложи с правото на силния нетрайния култ към златните императорски статуи. От дните, когато Византия се бе помъчила под булото на християнското учение да пороби и владее чрез своята църква людете, които бяха слушали проповедите на апостол Павел, събрани в своите общини, братя, свързани само чрез закона на любовта. От дните, когато смети воини бяха преминали великата река и донесли преклонение го прел едничкия творец и тройното му начало. Люде, които диреха истината, почитаха правдата и умираха за свободата. Едничките ценности, които даваха смисъл и радост в живота.